Престани да се скиташ
покрай тия стени…
В този свят, с милиарди живота
белязан.
Разбери, че си сам…
наемателят,скрит
в едно скучно, износено тяло.
В него твоето зимно
житейско палто
остарява. И тръпне по вятъра
( с всяка есен… до късния тих листопад)
от хастара съдран
вярата…
Твоят остров си ти.
Без Петкан.
Без следи. И платна в океана.
Без мечта. Без надежди…
Без блян.
И без сянка. От друго рамо…
Остани си такъв!
Престани да се скиташ,
скрил в сигнални огньове
плътта.
Изгори вътре в себе си
гнойните рани.
И на глас разпилявай света.
Зрее времето…
Нощем и теб
ще събужда дъха на пшеница.
Ще съм нейде наблизо…
В твоя остров проклет –
малко синьо петно. От бриза...
писмо до Робинзон
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110110703498
Свидетельство о публикации №110110703498
Рецензии
