Просто така...
цветове
понесени от порива
на Вятъра,
унесен във стремежа си
да скъса
издутите платна
на ветроходите.
А те…
Те летят!
Летят… И не намират
пътя си!
Там! В небето!
Някъде високо
над тополите,
останали да чакат
без желание…
Б.Калинов
26. 10. 2010г.
Пловдив
Свидетельство о публикации №110102609670
стихотворение, Борис...сърдечен поздрав за теб.
Мария Магдалена Костадинова 29.10.2010 10:31 Заявить о нарушении