в памет на Христо Фотев
Този сън ще е пълен с вълни…
Между думи.
И митове.
С много сиви
бургаски скали
са потулени дните.
В Равадиново Христо мълчи…
Все така очертал
стих на пясъка –
своят паметен
вечерен
кръг.
С неколцина приятели…
А навън потъмняват лозниците.
И с проходили есенни стрехи
ще потъва
до късно
в очите ми
твоят глас,
спрял на залива Вечност…
Този стих е далеч…
В Равадиново.
Сякаш име в последния сал.
Но за мене си жив,
щом делфините
всяка нощ с литургия те срещат.
В оцеляла човешка мечта…
елегия за Христо
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110082405469
Свидетельство о публикации №110082405469
Рецензии
