Бяло, бяло е след тебе…
никаква бразда.
В тишината -
лист от есен.
Лист от старостта…
Като локва е прозорецът –
в капки тънък скреж.
Накъдето си отишла.
Или по- далеч…
От завоя в мен наднича
твоята следа.
Наранена…още тичаш.
Спряла любовта.
Няма тяло тишината.
Сякаш в този сън
есента повтаря
вярно
стъпките ти вън…
-----
Бяло…бяло от тебе.
Като в лист овехтял
падат буквите
слепи –
непотребна печал.
Само в стъпки живея –
капки делничен скреж.
Крия есен.
В ъглите.
Прах от нощен копнеж…
делнична рисунка
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110081706206
Свидетельство о публикации №110081706206
Рецензии
