Стебелечек надежды, ты жив?!
ты скажи, как вернуть
счастье нежных объятий назад?
Август – мой побратим
и, как дети, хотим
вечерами глазеть звездопад.
Так зачем же полет
нам уснуть не дает,
приземленье опять предложив?
Ожиданья озноб,
жизни правда – так в лоб.
Стебелечек надежды, ты жив?!
17.08.2010
Стъбълце на надежда, че те има?!
О, път предначертан,
кажи ми, как да върна
щастието на нежните обятия назад?
Август, ти мой побратиме
и като децата пак искаме
да гледаме във вечерите звездопад.
Полетът защо, кажи,
не ни дава да заспим,
предлагайки ни пак приземление?
Тръпките очаквани,
на живота правдата - там на челото.
Стъбълце на надежда, че те има?!
Мария Магдалена Костадинова
Свидетельство о публикации №110081701585