Стебелечек надежды, ты жив?!

О, прочерченный путь,
ты скажи, как вернуть
счастье нежных объятий назад?
Август – мой побратим
и, как дети, хотим
вечерами глазеть звездопад.

Так зачем же полет
нам уснуть не дает,
приземленье опять предложив?
Ожиданья озноб,
жизни правда – так в лоб.
Стебелечек надежды, ты жив?!

17.08.2010


Стъбълце на надежда, че те има?!

О, път предначертан,
кажи ми, как да върна
щастието на нежните обятия назад?
Август, ти мой побратиме
и като децата пак искаме
да гледаме във вечерите звездопад.

Полетът защо, кажи,
не ни дава да заспим,
предлагайки ни пак приземление?
Тръпките очаквани,
на живота правдата - там на челото.
Стъбълце на надежда, че те има?!

Мария Магдалена Костадинова   


Рецензии
На это произведение написано 10 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.