Влизам в съня ти боса, на пръсти,
с вятър в полите на бялата рокля.
Знам, ти си чакал снощи до късно.
Тази нощ идвам съня ти да стопля.
Сънувай ме дълго сред летен килим,
в ръцете със плиснала бяла вълна,
шепот със който наричам любим,
сънувай ми устните с дъх на трева.
Сънувай очите – бездънни небета,
извивките, криещи топлия залез,
луната, която прави лунна пътека,
сънувай лъча във косите ми парещ.
Сънувай крилата на волната птица –
полет нестихващ в лазурната шир,
във индигово тихо – звездна искрица,
сънувай бистра вода от чистия вир.
Сънувай ме дълго. Щом дойде зората
със слънчево зайче на твоя прозорец,
протегни си тогава наблизо ръката,
да усетиш колко много наяве съм твоя.
Сънувай ме
© Copyright: Ани Монева, 2010
Свидетельство о публикации №110080806729
Свидетельство о публикации №110080806729
Рецензии
великолепно твое поетично изпълнение, мила Ани...
очарована съм...любовната лирика страшно ти се
отдава...пишеш с чувство, много красиво...
сърдечно те прегръщам, с обич.
Мария Магдалена Костадинова 10.08.2010 18:37 • Заявить о нарушении
очарована съм...любовната лирика страшно ти се
отдава...пишеш с чувство, много красиво...
сърдечно те прегръщам, с обич.
Мария Магдалена Костадинова 10.08.2010 18:37 • Заявить о нарушении