Пак тихо
се приплъзна вечерта.
По котешки гальовно
и на пръсти
отърка се във птичите гнезда,
накара гълъбите да изпърхат,
на щурците
в струните се заигра,
вятъра прегърна,
а той сниши се
и в пазвите й
като сгушено дете помръдна
и притихна.
Луната,
самотно облаче зави,
незабелязано сълзи отрони,
търкулна ги в листата на бреза,
целуна я
и тя прошепна:
„Не питай чакам ли -
това умея.”
Целуната
© Copyright: Ласка Александрова, 2010
Свидетельство о публикации №110080103013
Свидетельство о публикации №110080103013
Рецензии
это поцелуй :)))
луна поцеловала березы
Благодаря за вниманието! :)
Ласка Александрова 31.01.2011 14:02 Заявить о нарушении
луна поцеловала березы
Благодаря за вниманието! :)
Ласка Александрова 31.01.2011 14:02 Заявить о нарушении