Сега си хубава.
Наричам те
самотна есен ,
тъмен ручей.
В среднощния ми стих – обичай ме!
И ме лъжи,
че още струвам...
Че е препълнено от сладост
сърцето ми…сега си хубава.
От пръстите ти полудявах.
И всяка болка
в мен изгуби…
Сега си хубава –
в забравата
не ме оставяй да се скитам.
Разравяй с ветреното сито
жеравата
на дните минали.
Сега си хубава –
щастливо
ръцете ми изгарят устните.
Сега си хубава… Повярвай ми...
И ме лъжи… В съня на чувствата.
-----
Две следобедни бразди –
земята в мен
с небето побелява.
Душата ми – разсъхнал летен ден-
все иска,
а не може да отплава...
сега си хубава...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110071205154
Свидетельство о публикации №110071205154
Рецензии
