Всяка есен след тебе
сбирам думи- листа.
В стъпки кал се превръщам.
И в бръшляна раста.
В мен с пътеката зимна
още птиците спят.
Още с твоите зеници
пазя песен. И цвят...
Всяка есен след тебе
губя твоя следа.
Като в пръстен живея.
Като в снимка със сняг...
А брегът е далече,
късен вятър довял.
(Овдовелите вечери
още бродят. След два...)
Как полека угасна...
в тази зимна мъгла.
Всяка есен след тебе
крия твоя сълза.
А брегът е далече...
имам път да вървя.
Бяло, бяло облече
паметта на снега...
на мама в памет
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110052203399
Свидетельство о публикации №110052203399
Рецензии
