Из атавистической исповеди, 3. Атанас Стоев

Перевод отрывка из поэмы "Атавистична изповед пред Днестър"

3.

Там, под рваною овчиной небосвода,
словно из оскаленного зева раз за разом
изрыгает конников бесчисленные орды
мать-земля под кровом ночи одноглазой.

Это прадеды мои лавиной темной
мчатся, криками пространство оглашая,
и глотают звезды взмыленные кони,
и тревожно ржут, и прядают ушами.

Грозно движутся в упорстве неустанном
прадеды мои, и степь ложится под копыта;
скачут в поисках земли обетованной,
и уж счета нет летам, холмам и битвам...


Атавистична изповед
пред Днестър

3.

Там, под кожата одрана на небето,
сякаш от устата тъмна на земята, прашни,
бълва конници след конници небитието
и зад тях наплашена нощта покашля.

Моите деди са конниците тъмни
и конете им зобят по пътя си звездите,
мятат облаци-торби и цвилят да се съмне
и припридат нервно въздуха с ушите.

Идат страшни моите деди… красиви! –
търсят хубава земя, добра и плодородна:
само с нея, подир толкоз смърт, – ще са щастливи,
само в нея ще се чувстват те свободни!