Шепот

Прокрадна се лъчът, засмя небето
и синьото попадна във очите ми.
Усмихна се лъчисто в теб момчето,
разтвори длани, литнаха мечтите ти.

Едната доразлисти в двора вишната,
прегърна я и я обсипа с розов цвят.
Във вятъра игликата заслуша се,
гъделична нарцисът лалета със смях.

Слънцето поседна смело на баира,
безгрижно почна облаците да брои.
Пеперудата разказа колко е красива
и скри във джоба си палитра със бои.

Два щъркела заспориха любовно,
къде и как ще свият своето гнездо.
Капчици от дъжд се стекоха съдбовно,
чертаха дълго по студеното стъкло.

Мечтата ти накрая и при мен се спря,
погледна ме, намигна ми и се затича.
Във нея тебе мълчаливо разпознах
и тихичко прошепнах колко я обичам.

 


Рецензии
Ани мила, май...не си писала нищо по-нежно и красиво от
това прекрасно стихотворение...толкова е нежно и красиво,
поетично вълшебство е...ти си прекрасница...
прегръщам те, с обич.

Мария Магдалена Костадинова   16.04.2010 02:14     Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.