Переводы моих стихов

Мария Магдаленга Костадинова
http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
перевела мои стихи на болгарский
язык.
Благодарю её всей душой...


   Кристален звън...

Да, нима може равнодушен
да остане тук погледът прозрящ?
От очарованието на тези южни,
величави планини и гори?
С прохлада пълнейки душата,
поток със сребърни води,
гостите свои зове да послушат
кристалния звън на всички ладове.
И струва ми се съвсем въздушна
тази водна прозрачна картина!
И погледът се спира послушен
на великата воля на планината!

Чувствен, сладък аромат...

На любовта чувственият, сладък аромат
витаеше над голите тела.
Срамежливо залезът в прозореца надникна.
Или изгревът? Те сами не знаеха това...
Прекъсната е връзката с реалния свят,
малка за двама стана Вселената!
Само алчна пламнала страсть!
Отново и отново телата им опожарява!
Опустоши! Изпи всичко до дъно!
Взе им силата, без остатък!
И отстъпи уморено пред съня ...
телата разголени ухаеха, чувствено, сладко...

Твоя съм!

Искам да бъда щастлива! И ще бъда!
А,заради това ще забравя тъгата!
И парчетата разбита тревога,
ще оставя на пътеката стара!
А сама, също като птица бяла,
към тебе, щастие ще полетя,
ще бързам много, ще съм припряна,
по скоро плещите ти да прегърна!
Нежно-нежно тебе да докосна,
с топла усмивка взаимна!
      
        Облаци...

Плуват облаци по небето...
заминават надалеко.
Гони ги поток въздушен
на вятъра само послушен.
Те безропотно плуват...
добре им е и тук и там.
Нежни тайни ги зоват
някъде ги обичат и чакат.
Прекрасни са те и пеят
за това, че в радост живеят,
сбирайки от слънцето светлина,
дъжд раждайки свеж и прохладен.
Но полъхът им лек и бездушен
ще промени скоро климата южен.
Животът им е толкова кратък
няма място в него за мрака.
Здраво да стина ръката ти, Щастие!
Твоя съм! Сега съм в твоята власть!

Душо моя! А ти все чакаш, ли чакаш!

Дъжд вали четиридесет години върху мен,
Впръска в косите ми гъста белота!
А най-важното в живота беше ли - или не!
И сърцето ми прелива със тъга!
Но душата ми топлят синовете ми -
прекрасни, красиви, и мои!
Не! Живях ненапразно четирдесет години,
Очи ми шепнат нежно сини!
Очите на този, с който щастие океан

изпих аз, под слънцето и луната,
с който бе всичко: радост и измама
и сълзи над една грешка фатална!
Но, днес само топлият дъжд
цял ден нещо тихо и нежно ми пее!
Душо моя! А ти все чакаш, ли чакаш!
Какво чакаш още? Това никой не знае!


Сребърна свадба...

Звънят, звънят камбаните
ражда се звук от сребро.
Две крила окрилиха душата ми
облечени в бели пера.
Греят два пръстена в дланта ми -
днес всичко е от сребро.
И само любовта ни чиста
сияе с пламъка на злато.
Ще затрептят двадесет и пет свещи
за нас със теб в унисон.
Сто от най-пламенните речи
ще чуе старият ни дом.
Ти венец от маргарити за мен
с усмивка ще сплетеш.
И празникът ми сребърен
красив ще бъде днес.
И "Горчиво" даже ще звучи
За мен и теб! За мен и теб!
И сърцето силно ще забие!
Съпруже мой - ти сребърен!


Мечта

Винаги мечтаех да бъда поет
под звездното небе и Луната...
и към всички да пратя привет,
изпратен за мен от Вселената,
и да разкажа за тихата тъга,
и да напиша за онази любов,
която срещахме винаги двама
при светлината сияйна на утрото.
Да разскажа за великото щастие,
да нарисувам на всички мечта,
която, изпитала силата на властта
стремглаво носи се в простора...
Подвластно е това на поета!
Не е ли така, спътници мои?
Лети, мечтата лети по света
неуморимо всички нощи и дни...


Спи градът

Спи градът, само сънища промъкват се тайно
по тъмните улици, стъпвайки на пръсти.
По рекламните плакати тихо броди светлината
на луната бяла, защото и е тъжно и скучае.
Повалял дъждът покри се някъде потайно,
вдигнал само малко прах и шум за нищо.
Спи градът пак уверен, че лятото
доброволно покоя му охранява.
И тихичко ред отново въдворява,
украсявайки с цветя балконите,
където полъх от листенцата нежни
улиците гали с милувка неземна...
Спи градът. И под покрова звезден
куполите позлатени на храма сияят
и на небето шепнат словата си святи,
като молитва за тези, които са грешни...


Плаче Ангел безмълвно...

Плаче Ангел безмълвно, крилете му някой запалил.
В дланите нежни пепел - перата бившите леки.
Ангелът с болка тъгува, Ангел без небе е в плен.
Неволно чувствата на хората стон изтръгнали смъртен.
Това е любов предизвикана - и това е нейното решение.
Ангелът . е нейната половина,на съдбата пресичане.
Ангелът ще остане със нас, той не ще напусне земята.
Длъжен е да разбере - така трябва, да поспори със смъртта.
Ангеле, навсякъде е студ! И крилата ти са шепа пепел!
Не умирай, така си ни нужен...Понякога любовта е нелепа...


Музика на любовта

Свирило лятото музика на любовта
на своята цигулка незрима.
Стенеха струните: "Щастие, радостта ми
изрази да бъда прекрасната ти прима."
А вятърът пеел пак за нещо свое
на дърветата листите нежни сривайки,
и усмихвало се слънцето през отворчето
на Небесните врати отвеждащи във рая...