В напуснат дом се свечерява бързо.
(В стените му живее чуждо тяло.)
Осъмнал с птиците се връщам
единствено в дъжда, съня…и вятъра.
И там – между тавана и небето-
затварям времето…на сигурно. В кръвта си.
Напуснато дом съм. Нямам памет.
Щом дните в тебе са безгласни.
Мълчи светът. И побелява,
разпънат между делничните кръстове.
Дърварите замахват косо. Сякаш
страха дълбаят брадвите. До късно…
А улиците в мен са зли. И пусти.
Пияни профили люлеят тъмнината.
Помръкнало отдавна чувство
долита. С есенния вятър…
В напуснат дом се свечерява бързо.
(Децата, знам…отдавна си отидоха.)
Осъмналите птици се завръщат
единствено с дъжда, съня. И в стихове…
дневник
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110040906709
Свидетельство о публикации №110040906709
Рецензии
