Ако някоя вечер
и в мен завали -
този дъжд на отвесните думи.
И стопи всички стрехи
от минали дни,
всички твои следи
по света ми…
Ако някоя вечер и в мен завали –
като в късен слепец,
срещнал прага.
А с протегната длан от нощта
ме замери последният камък…
Зная, нейде високо над мен,
се люлее в изпраните ризи
Мълвата.
Лабиринтът е пуст – сухо бяло небе,
размотало до страх Ариадна…
Зная – тихо, по чуждия ден,
като куче съм драскал леда си.
Ако някоя вечер и в мен завали,
да открия земя. Под чертата…
разговор
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110032307099
Свидетельство о публикации №110032307099
Рецензии
