Няма как
да ми бъдеш начало.
или край…
Или спомен. От края.
Някъде
между сухите страници…
От неделята
листо в хербария.
Няма как
да изтича по риза
тази утрин
до съня на лятото.
И да те няма – пазя
още късна роса от върбата.
Нощните стъпки да скрие,
да разпилее по вятъра
твоето зимно име
с тихия вик на душата ми…Няма как
да отгледам начало
в оцелелите думи след мрака.
Тишината отвън наваля.
И превърна дъжда
във очакване…
усещане
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110030402840
Свидетельство о публикации №110030402840
Рецензии
