Знаеш,Есен…
ще дойда при теб,
както сянката спира – до камък.
Както в моето лунно небе
оцеляла заспива дъгата.
Или както след летния дъжд
се промъква по риза
вятър. Знаеш, Обич…
оттатък е мрак.
От окото на слънцето капе.
(В отънелите думи живя.
Или зъзна страха в любовта ни…)
Знаеш…празното нощно гнездо.
Спира още у мене затворник.
Като в гнила коруба живях.
А надничаше Господ отгоре…
Преболелите дни – сетива
тази ледена зима прикъта.
Ще си дойда при тебе, Тъга.
Щом отново намеря пътя…
П.С.
Див и влюбен-
до късния праг
ще постеля за утре небето.
Или някъде тихо у мен
ще изприпка гласът на щуреца.
И в последния есенен стих
ще те чакам, Любима…
С него осъмнал и чист.
Прероден.
Като име…
гледане на кафе
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110022005793
Свидетельство о публикации №110022005793
Рецензии
прекрасна поезия, приятелю...
знаешь...
Мария Магдалена Костадинова 20.02.2010 18:48 • Заявить о нарушении
знаешь...
Мария Магдалена Костадинова 20.02.2010 18:48 • Заявить о нарушении
