Какое небо голубое

Какое небо голубое,
Какие звезды и луна,
На берегу нас только двое,
Да рядом плещется волна
Сверкает лунная дорожка,
Да легкий шепот ветерка,
Твоя горячая ладошка.
Коснулась моего лица.
И сердце громче застучало,
Мы ощутили жар в себе,
Любовь дыханием объяло,
И всё застыло в тишине.
Барашки белые  пропали,
А тучка скрыла диск луны,
Лишь губы ласково шептали,
Слова горячие любви.
Уста сомкнулись  в поцелуе,
Тела слились в один клубок,
Нас подхватили чувства бурей,
И под ногами лишь песок.
А рядом дюны защищали
От любопытных глаз чужих,
О чем то лебеди смолчали,
В тот миг нам было не до них.

Февраль. 2010 год, Балтийск


                Асен Стефанов
          КАКВО СИНЬО НЕБЕ
       (А ние бяхме влюбени)
        Превод от руски

Какво синьо небе,
Какви звезди,каква луна!
На брега сме само двама.
До нас достига плисък на вълна,
И ласката на вятъра.
Просветва и лунната пътека.
Възхищавахме се на тази красота.
Докосна лицето ми с топлите си длани,
Сърдцето ми по-силно започна да тупти,
Любовта със топлина обля ни,
Настъпи чудна тишина!
Изчезнаха белите “зайчета”на вълните,
Разсея се и леката летна мъгла,
Само устните ни нежно мълвяха:
Обичам те!-Горещите думи на любовта.
Устата се събраха в целувка,
Телата ни се сляха в едно.
Обхванаха ни бурни чувства,
Свидетел ни беше само Бог.
От чужди-любопитни погледи
Ни пазеха песъчните дюни,
 И лебедите сряха  песента.
А ние бяхме влюбени!
Не виждахме и не  чувахме
Нищо друго на света!       

21-ви февруари 2010 година. София.