В нашето кафене

              В "нашем" кафе.
           Перевод с болгарского.

Плэйкаст -
Да! Алло! Как дела?  Ты свободна сейчас?
Чашку кофе не выпьем ли вместе?
Я согласна! Скажи, где мы будем сей раз?
 "Минерал Сувенир" – всех прелестней!

Столик наш   у окна, ждет вдвоем нас всегда,
Для букета цветов стоит  ваза,
А на входе в кафе бармен встретит тебя,
И мелодия нашего джаза.

Слышу оклик я твой, вижу те же глаза,
Седина на висках и морщины,
О, Амалия!  Вдруг я все понял тогда,
Вот за что тебя любят мужчины!

Ты ко мне подошла, свою руку дала,
Мое  сердце тревожно забилось,
Ты все так же мила, твоя кожа нежна,
Ведь с тех пор ничего не забылось.

Взгляд упал на цветы - это розы твои,
Ты всегда их любила родная,
Они память о нашей взаимной любви
Прошептал я,  тебя обнимая.

В кафе много людей, но не видели их,
Наши губы слились в поцелуе,
Не стыдились тогда даже чувств мы своих,
Бог сказал нам тогда Алилуе!

Где сейчас мы с тобой? Как там "наше" кафе?

Февраль, 2010 года. Балтийск
                Асен Стефанов.
       В "нашето" кафене
               
Ало! Как си? Приключи ли работния ден?
Искаш ли да се срещнем и пием по чашка кафе?
Добре! Разбрах, след минутка тръгваш към мен.
Как къде! "Минерал Сувенир" - в "нашето" кафене.

Пръв пристигнах и заех "нашата" масичка.
Сервитьорката ме видя и се усмихна - знаеше тя,
веднага донесе малка хубава вазичка,
защото, както винаги, носех букетче цветя.

А ето и Амалия- изкачва бавно стълбите,
понапълняла е малко, а има и бяла коса!
Защо трепнах? Ох, да ме вземат мътните!
С какво все още ме привлича тази жена?

Седим до прозореца, под нас шуми" Руски",
Сервитьорката безмълвно е донесла кафето
Амалия бавно протяга уморената си ръка
Тя търси топлината намоите длани загряти.

Поглежда цветята, после мене, право в очите,
усмихва се, въздъхва и ми стиска силно ръцете.
Кафето е изстинало, но това никак не ни пречи
Да го изпием като сладък елексир за сърцето.

Откраднати мигове от мелницата на живота,
от тях навярно все още се привличаме,
не се срамуваме от миналото си нито на йота,
защото двамата всякога сме се обичали.

А защо не и сега? В  "нашето" кафене.

 1986