Летала, каюсь
летала.
На уровне пятого
этажа
Восторженно замирала
ликующая душа.
Летала, деревьев
выше,
Оставляя внизу
всё мелкое,
Шептала времени:
- Тише!
Не торопитесь,
стрелки!
А когда разрезала
темень
Утра алая
полоса,
Я опускалась
на землю
И открывала
глаза.
Свидетельство о публикации №110021808062
Ольга Повещенко 20.02.2010 00:15 Заявить о нарушении