Закъснял си
Докато те обичах,
ти беше горски дух -
млад бог, застанал
на върха на скалата.
Сега си съсухрен сатир,
подострил перото ми,
изписващо купища думи
за забравата.
Докато те жадувах -
ти беше неистов
и водопаден звук,
попиващ в душата ми.
А в днешния миг
си сух кратер –
убежище за спомени,
в купчината камъни.
Сега си решил
да се върнеш
при огледалото
на моите очи.
Закъснял си…
Ослепил си ме
с бялото,
което някога
не видях
във душата ти.
2001 г.
Весела ЙОСИФОВА
Свидетельство о публикации №110012804542