писмо

Прибери се по светло…
от деня – в своята вечерна къща.
И от стая на стая
подреди в чекмеджета минутите.
После думите скрий.
И на раклата в пазвата
остави да потънат
следите от твоите сънища.

Прибери се по светло –
не замръквай в дъха на върбите.
И при лунната сянка не спирай.
Не прекрачвай ти мрака и никога.
Само сън е водата без бряг.
И без вятър от билото.
Преминава през теб.
И изтрива следи на преминали…
Прибери се по светло.
Тази нощ ще изгоним
от раклата думите.
Остави есента
да жълтее до прага…там,
където пресича лицата си пътят.
Аз не знам докога ще е жива
водата в мен. Докога ще говори.
Докога ще рисувам със думи
лицето ти вечерно.

Аз ще зная за теб...
ще усетя дъха ти от стръмното.
Как пресича в мен мрака.
И разпалва телата на нощните въглени…
Прибери се по светло…Само с миг
ни разделя завоят.
И замръква в следи моето тяло,
нататък…след черното.
Прибери се по светло.
В някой ден.Там…от края на времето.
Оцелелите стъпки те чакат
до прага ронлив на съня ми.