До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах,
опожарявах Троя, убих Елена
(на нея толкова приличам -
да бъда Пенелопа някакси не ми отива).
А в моя Хелеспонт водата все така изтича
във две посоки –
към Одисей, и към Итака
(там няма божества).
Единствено морето се разлива.
Но в пантеона на душата ми съдбовно се пресичат
ту Парис, ту Менелай,
ту споменът за Одисей и за Итака.
Пантеон
© Copyright: Весела Йосифова, 2010
Свидетельство о публикации №110011008461
Свидетельство о публикации №110011008461
Рецензии