по Е.Сугарев
…А вечер с тебе се завръщаме,
съсипани от дневните си битки.
Събличаме накъсаните думи–
стаена обич,
изпохапана. До честност…
Захвърляме съдраните доспехи
от дневния си реквизит
Надежда.
Един на друг си сваляме
крилете.
Един на друг си сваляме
лицата.
И цялата си дневна лошотия
небрежно разпиляваме по пода.
Един на друг…
Съблекли самотата си.
Оголени.
Без дъх.
И вятър.
...И лягаме. Един във друг.
До черното...две избелели дневни сенки.
Обърнали по гърло чашите.
Напили виното им вечерно.
Защото знаем с тебе, мила.
Че утре няма да ни трябват.
Че утре някак ще сме други.
И мъртви. С другия. Навярно…
в една река , съблякла края -
животът ни. Без дъх.
И вятър.
рицари
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110010903133
Свидетельство о публикации №110010903133
Рецензии
