Някъде в мене
като плесница
твоите думи
Звучат.
Спрялата гара
чезне
сред нищото.
Пратила
вик тишина…
Есен е в клоните,
скрили
очите ти –
есен
от чужди листа.
Сякаш ята
репетират отлитане.
В болната памет на сляп.
Улица в пясъка –
днес самотата ни
съхне по лъч
от дъга.
Или е нощната рана
на вятъра,
бликнала в чужди стъкла…
Някъде есенно –
като в картина
за непорасла тъга-
скрили в очите си
стих за отлитане,
птици осъмват. В слана…
Някъде в мене-
като плесница-
твоите думи
звучат.
Спрялата гара
дреме.
Сред нищото.
Бяла, самотна.
И зла…
някъде...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2010
Свидетельство о публикации №110010402739
Свидетельство о публикации №110010402739
Рецензии
