В този бряг с накацалите къщи, залива…
С птиците, останали във зимата.
С меките вълни на вятъра, залеза…
след ранните следобеди на виното.
Искам да те има, мила.
В този бряг, където падам.
Есента е спуснала платната
и от дупките наднича лято.
Още…още да те има. Името
и тялото ти да сънува зимата.
И до дъното на сетивата
слънчевите сенки да попиват дните ми.
Още…да облича вятър
нощното лице на пристана.
Още да те чакам…зная ли…
в тази сиво – синя приказка.
още...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109121203872
Свидетельство о публикации №109121203872
Рецензии
красота...
поезия като милувка...
с обич, Пламен...с много нежност.
Мария Магдалена Костадинова 31.12.2009 01:10 • Заявить о нарушении
поезия като милувка...
с обич, Пламен...с много нежност.
Мария Магдалена Костадинова 31.12.2009 01:10 • Заявить о нарушении