Палачите отрязоха ръцете,
прегърнали със обич синевата.
Последен слънчев лъч във тях засвети
и с корена изтръгнаха душата.
Извиках!.. С неприкрита саркастичност
подхвърлиха язвително към мене:
- Остана и дървета да обичаш!
Това е старомодно, несъвременно!
А птиците, нали са старомодни,
писукаха сред клоните отсечени.
От несъвременна любов подгонени,
те плачеха за нашата човечност.
Палачите
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109102807334
Свидетельство о публикации №109102807334
Рецензии
