Две кучета на пътя се боричкаха,
пръстта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина,
охранено, дори с каишка нова.
То не нарече помияра грозен,
нали това е думичка за сноби.
Заведе го на мястото си скрито -
преситено, там бе зарило кокал.
А помиярът вгледа се н очите
и го дари със погледа си топъл.
Кучешка му работа
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109102707289
Свидетельство о публикации №109102707289
Рецензии
