…Още пият виното. Със поглед.
И трепери браздата в очите им.
Вечер бога във себе си молят –
да нощува при тяхното име…
Вместо поздрав те мерят със дума –
колко струваш…И колко изтекла е
през душата ти раната Време.
И дали ще им станеш побратим.
(Или само за сянка те вземат…)
А нататък… отдавна е минало.
В ситни възли сега са ръцете.
И треперят по чашата вино.
Като лист на ранено цвете…
Още пият…Аз там ги оставих –
посред нощното вино. И мрака.
Вън фенерът, надвесен в прозорците,
чака господ да палне луната.
После с бялото от лицето и,
до последната улична преспа,
ще удавят. Осъмнали. Слепи…
Своята селска изплакана есен…
репортаж
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109102402663
Свидетельство о публикации №109102402663
Рецензии
