Опънато като ветрило,
небето слънце ще роди.
Звездите вече са се скрили,
изтляха тяхните следи.
Проблясва кожата му тънка
и бликва розовосребрист
денят със песента си звънка!
Ухаещ на зора, лъчист!
И влюбен в изгревното цвете,
светът, събудил се край мен,
закичва с този ден сърцето си,
за нова обич прероден.
Песен за изгрева
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109102206812
Свидетельство о публикации №109102206812
Рецензии
