Звездите пеят в нощи светлокоси,
гласът им водопадно се разлива.
Танцуват те по покривите боси,
усмихнати и истински щастливи.
Тогава всички спят, но от небето
за мене спускат нотната си стълба.
Луната със фенера си ми свети,
изкачвам се, земята ви загърбвам.
Тъгата завистливо ме поглежда,
разквакана в блатистата си тиня.
На луда във очите и изглеждам.
Прощава и кръвта ми звездносиня.
Прегръщам пак сестрите си небесни,
нощта в сопранов блясък засиява.
Запявам с тях и звездната ни песен
в небето своя млечен път оставя.
Чу ли?
© Copyright: Мария Панайотова, 2009
Свидетельство о публикации №109102001832
Свидетельство о публикации №109102001832
Рецензии
