Любовта си тръгна. Като просяк.
В снимка от средата на октомври.
Тръгна боса…не задаваше въпроси.
Сънена. Без грим.
И с друг. Във погледа…
В мен захвърли чашата си болка.
И опръска виното нощта ми.
Всички дни заключи. Във посоки.
После свирна…без да се обърне.
Късна птица… не летяла.
Сън. И праг от тишината.
Зъзне в мен. С очи за тебе.
Стрък от циганското лято…
дневник
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109101306218
Свидетельство о публикации №109101306218
Рецензии
