Някой сънува лицето ти снощи.
В края на лятото, в стъпките…в пясъка.
Просто въздишка е зимата още.
Или пък…с тъмното птица очаква.
Някой до късно към пътя поглежда.
Всички следи заличил…всички прагове.
Пресен е вятъра…още нагарча.
В сламена прежда търкаля лятото.
Като въздишка. Или докосване
В белите думи, зад мрака останали…
някой те чака. В сърцето износил
Всички раздели. И разстояния.
Някой те чака…счупил стъклото
с дъх за студена и дълга зима.
Като въздишка…или докосване…
все едно – още те имам.
пантомима
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109101002906
Свидетельство о публикации №109101002906
Рецензии
ти, приятелю...и неземната ти поезия...
с обич за теб.
Мария Магдалена Костадинова 11.10.2009 04:00 • Заявить о нарушении
с обич за теб.
Мария Магдалена Костадинова 11.10.2009 04:00 • Заявить о нарушении