Още е лято. Нищо че няма
топло докосване вятъра.
Като въздишка потича
в лицето ти. И отминава. Нататък…
Идат безсъници(още е лято…)
С кръгла луна над върбата.
Ти си измислена…просто докосване.
В равния гланц на листата.
Вечер. Поредната…Дъх от зефира
в нежното тяло на мрака.
Още е лято…Пее в щуреца
синьото мое очакване…
Още е лято. Още сме двамата.
Пясъчно топли. В дъгата.
Нищо, че нямам твоето докосване.
Нищо, че няма го вятъра…
Вечери…Жълто простират пътеките.
В светли петна отминават.
Влизат у мене. Безмитни, по спомени…
Стрехите на любовта ми.
……
Ти си измислена…просто докосване.
Като въздишка в косата.
Още е лято…с охра във синьото.
Нищо,че нямам вятър…
още е лято...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109100802992
Свидетельство о публикации №109100802992
Рецензии
докосвам се до твоя поетичен свят...
винаги с благоволение...прекрасна поезия...
Мария Магдалена Костадинова 08.10.2009 14:29 • Заявить о нарушении
винаги с благоволение...прекрасна поезия...
Мария Магдалена Костадинова 08.10.2009 14:29 • Заявить о нарушении