Пей, Мария!
Свали тишината!
Изгони този старец
от мен!
Пей! Донеси ми
по шепа от вятъра,
в който тичат косите ти.
С този есенен ден…
Пей, Мария!
Да сънува потокът
още слънце. И птичи трели.
Още нежност да крият върбите
във зеления пролетен миг…
Пей, Мария…Далече от тебе
моето утро ще чака деня.
Ще събудя в очите си
всички минали пътища –
да не дойде вечерният сняг…
В мен след някаква сянка напразно
ще те вика доброто момче.
Пей, Мария ! Свали самотата!
От неделното мое небе…
Пей, Мария!
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109100606059
Свидетельство о публикации №109100606059
Рецензии
това е прекрасно...
нежният полъх на върбите...ти си прекрасен...
с прекрасната твоя поезия...с обич и възхищение...
Мария Магдалена Костадинова 06.10.2009 20:14 • Заявить о нарушении
нежният полъх на върбите...ти си прекрасен...
с прекрасната твоя поезия...с обич и възхищение...
Мария Магдалена Костадинова 06.10.2009 20:14 • Заявить о нарушении