Този дъжд…Този есенен дъжд
в пожълтелите вени на мрака.
Капе в сънен и тъжен рефрен.
Пълни стрехите в мене. С очакване.
Сякаш в минута животът е спрял.
Бъбрят тихо, опяват водата капчуците.
А в дантели от пяна и сухи листа
Оживелите сенки прескачат. Нататък…
Този дъжд…Този есенен дъжд над града
ожаднелите улици знаят.
Тича водният дух. В чужди стъпки .
И кал. И премята на топка листата.
Само ти не дойде. И не свърши нощта.
А дъждът побеля. В коловозите.
После…с някаква бяла, наивна мечта
като птица политна. Нагоре…
Ала ти не дойде…В ослепелите дни
пазят стрехите дъжд. И очакване.
Наваляват годините. С чужди лица.
И оставят у мен само гарите…
импресия с дъжд
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109100502793
Свидетельство о публикации №109100502793
Рецензии
исках да ти кажа, че си написал нещо прекрасно...
с обич и възхищение...
Мария Магдалена Костадинова 06.10.2009 01:17 • Заявить о нарушении
с обич и възхищение...
Мария Магдалена Костадинова 06.10.2009 01:17 • Заявить о нарушении