За рощей...

За рощей,
на холме зеленом,
иголками
пронзая синь,
стоит сосна
с малюткой кленом –
приемный сын,
любимый сын.

Сосну
раскачивает ветер,
а там, где клен,
царит покой.
и нет для деревца
на свете
надежней
матери такой.


Рецензии