Една жена лениво се съблича

Една жена лениво се съблича
под бледите лъчи на есента,
каскада цветна падащи листа
по тялото й, галещо се стича.
Притихнали в нозете й треви
целуват плахо белия сатен
на кожата й. Влюбен като мен
танцуващ лъч подире й върви.
Копнее да погали с топли пръсти
извивките на голото й тяло.
Едно щурче от обич онемяло
се скри щастливо в къдрите й гъсти.
От запад даже Слънцето наднича
преди да се търкулне в пропастта,
да види как, сред шушнещи листа
една жена лениво се съблича.


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →