по Цветанка Убинова
Все така в мен вали…
Покрай белия облак в тополите
не разбрах как осъмна
без сините слънчеви дни.
Омагьоса ме капката пролет
в очите ти. Не потегли денят.
И остана у мен да горчи…
Все така в мен вали.
И не зная, любима,
ще се съмне ли някога
в този ден неприбран.
Затова позволи ми насън
да те крия. В самотата
на моята длан.
молба
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109090104786
Свидетельство о публикации №109090104786
Рецензии