Ранняя осень!

Есенен стих...
Мария Магдалена Костадинова
МУЗИКА



С тъга отстъпва
бавно лятото
вземайки си
малко късче от деня,
зад ъгъла
през сълзи ме поглежда,
за сбогом
помахва ми с ръка.

Защото есен пъстра,
златокоса
отново шета
сръчно из града
и по пътя си
с любов постила
мек килим
от падащи листа.

Натъжена
се разделям с лятото,
с милувка нежна
ме докосва есента,
притихват на перваза
и мушкатите,
небето рони
първа есенна сълза.

================================

Осенний стих...
вольный перевод-Мария Шнар.

С грустью прощается тёплое лето,
Дня продолженье легко сократив,
Слёзы-росинки утеряны где-то,
Осени ранней чуть слышен мотив.

А, златокосая щедрая осень,
Бросила в городе яркий костёр,
Зелень оставив елям и соснам,
Стелет на землю пушистый ковёр.

На подоконнике вьются герани,
Грань между осенью, летом чертя,
Вот уже небо разверзлось слезами
Нежно дождинкой касаясь меня!