Денят е рамото, което
очаквам в мене
да потръпне. Денят –
очите ти от есен.
В планинския поток.
По съмнало…
Едно небе, летяло вечност.
Отвъд следата лятна.
Денят се ражда. И расте.
В зелената коприна
на върбата.
Денят ми…Който ще изпратя
с ехидната усмивка на небето
по бягащия ръб от светлина. Или
по вечерния вятър.
Тогава, знам…едно лице
от тебе тихо ще откъсне
нечаканата , светлата жена.
За бездната на топлите ми пръсти.
дневник
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109082802559
Свидетельство о публикации №109082802559
Рецензии
