(В памет на Валди Хаджидимитров)
http://vbox7.com/play:0ac5a574
Сега очите ми са без тайна.Бездомни.
Сълзите свързват земята с небето -
опъната тетива на виртуозна цигулка.
И се лее от тях божествена музика.
Вечер посрещам отново илюзии,
сутрин изплаквам истини.
И ги целувам.
Сега съм не само пълноводна.
Сега съм от мъка спокойна.
Усещаш ли колко е тихо...
Мъка и стихове ме лекуват.
Утробата им все още е празна.
Само някакви вихри се завъртат.
И светлина, която на теб ми прилича.
Зная, тя ще събуди отново
Торнадо от стихове.
Нищо че нашето лято бе толкова кратко -
всички жарки бъдещи дни и нощи
за нас ще напомнят.
Мъка и стихове ме лекуват
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109082501862
Свидетельство о публикации №109082501862
Рецензии