Тази нощ ще измисля име на луната
и много дълго ще го шепна с устни,
докато бавно тя се стича по стъклата
и в мене, и безмълвно ме напусне.
Первазът само ще попива светлината
за утрото, когато там ще кацат гълъби.
Във тази нощ прозорецът ми е вратата
и всичките звезди изглеждат сбъднати.
А аз ще прибера парче от нея в джоба –
лъч от топлината и за следващия ден.
Следата и в ръката ми ще бъде гола,
ласкава и много дълго ще попива в мен.
Във тази нощ луната казва се Копнеж.
В предишната и дадох име на Тъга.
Тогава помня – от нея нещичко си взех,
което пареше до вчера през деня.
Във утрешната знам, ще я наричам Теб,
а тя ще потече тогава вече в стаята.
После ще се казва Обич и така до пет,
името когато слее се със Незабравата.
И така до пет
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109080801618
Свидетельство о публикации №109080801618
Рецензии