Привечер,
от неговото някъде когато
напусне дневното си тяло
мракът. И стане тяло на вълната.
А само жълтото око от фара
се скита в мен. Като пътека,
разделяща небето от земята…
Там – привечер,
където бдят открити
сигналните огньове на душите.
И никой никъде
от мен не си отива…
Ограждам в себе си кръга –
от Път, Вода. И Светлина.
И в тебе тихо се повтарям.
Привечер…там, където мракът
от неговото някъде е паднал…
status quo
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109080305255
Свидетельство о публикации №109080305255
Рецензии