Плодът на спомена

Тръгвам през черната угар на спомена.

Пред мене е голо, студено поле.

Небето оглежда отблясъци доменни

и тъмните сенки на черни криле.


Браздите разкрачени, чакат сеячите,

безкрайна следа между прави бедра,

очакваща досег, любов и зачатие

дълбоко във своите влажни недра.


Но в кално безвремие свличат се мислите

с безплодната ласка на вятър студен,

и никнат в недрата – най-топлите, чистите –

фантазни безумия, гниещи в мен.


Какъв ли ще бъде плодът им, не зная,

но залезът кървав пулсира във тях,

и все по-дълбоко в земята дълбаят

и сокът им тъмен ухае на страх.


Рецензии