на Румяна
Приюти ме в колиба без покрив.
Без стени и без праг. Без прозорци,
а само с пътека. Аз ще бъда следата
от теб. И след миг ще ме няма –
в сянка твоя преминал, оттекъл…
Ослепява светът, щом отдавна облича в тополите
още мрак с празнотата на своето его.
Този, който с утрото чакаш да дойде,
в тебе спи. С камък вечност затиснал сърцето.
Приюти ме в колибата твоя от думи.
Без стреха и без покрив. А само с надежда.
Аз оставам в следата от теб. В нощ такава безлунна…
всички пътища да заченат. От твоята нежност.
посвещение
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109071902426
Свидетельство о публикации №109071902426
Рецензии
