Там някъде –
до мен и теб,
отвъд зелената мъгла
на мрака,
нощува юли. Сам.
Като очакване.
Забравен.(Или забранен –
под купчината думи за сбогуване).
Под стъпките,оставени от някакъв…
от някой в нас -
живее юли.
Там…
някъде –
до мен и теб,
където са пътеките от минало,
аз раната зарових
като ден,
от който никой в другия
не е пристигал.
Там .
Някъде.
Забравил есента. В брега.
От сребърното копче на луната.
Отвъд зелената мъгла…
Сънува юли. Своето лято.
----
Прибоят е развързан вик
от тялото на нощния удавен.
С осъмнали по вятъра звезди
живее юли.
В други двама…
картина
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109070704603
Свидетельство о публикации №109070704603
Рецензии