Така ги бях оставил –
точно там…в чертата
между времето.
И пътя.
Студено е. Ръми мъгла.
И в този свят, и в онзи се разсъмва…
Безкраят е пшеничено зърно.
На любовта ти храни двете преки.
И няма мост между добро. И зло.
А само дни, отминали в пътека.
Така ги бях оставил –две лица.
На дявола и бога,
там…открая. Очите ти
в студената мъгла
да търсят брод.
А пътя да не знаят…
Вървя. Ако е рекъл бог,
удавените мостове ще вдигам.
Троха от хляб съм в тоя свят.
И в онзи, дето някога ще стигна…
Така ги бях оставил…
Точно там. Пътеката е кръг
от сън по минало.
Вървя(ако е рекъл Бог )…
в очите ти дано пристигна.
кръг
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109070402218
Свидетельство о публикации №109070402218
Рецензии
