Угаснало е времето…там, някъде…
Или сме се изгубили
сред вятъра.
Небето е отворено. И бавно
насища вените ми залезът.
До пристана живее лятото.
В параклиса на клена и смокинята.
Където птичите ята сънуват,
че пътят им облича още синьото.
…Развиделява се. Мъгла
облизва нощните графити.
Аз знам, че тази утрин
е чертата, започваща от твоите зеници.
Излизам бързо. Както се излиза
след детски сън. Или прекрачен праг.
Една сълза, поникнала наблизо,
пресича с мене утринния мрак.
разсъмване
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109062004581
Свидетельство о публикации №109062004581
Рецензии
