Нощта е втренчила око.
От третата Валкирия на Вагнер.
Докосвам гола топлина –
очите ти след сън . По памет…
Когато те създавам. С този сън.
Свещта изтръпва в тялото ми будна.
И танцът и по голите стени
в потайни стъпки дните ми завръща.
Не вярвам в празните слова.
Обичам пълнотата на живота.
На чашите, на женските гърди.
И на площада. В късния следобед.
Свещта се гърчи. И пращи.
Разбягва сенки в нощните октави.
Изгаря всички лоши дни,
в които любовта ми се повтаря…
А днес пробуден, изтрезнял –
си спомням: някой в мен е плакал.
Смъртта изгуби този път.
От третата Валкирия на Вагнер…
фреска
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109061102427
Свидетельство о публикации №109061102427
Рецензии