"Да се завърнеш в бащината къща..."
Какъв ти дом! Панелни недомислици,
които вездесъщо ни превръщат
в безскрупулни, брутални, алчни хищници
залостили зад тежките врати
гротеската на видео-икони.
Не вопъл скрит на устните трепти
за пристан тих, последен и заслона,
а мрачни ругатни и ропот глух
към другите. Себично отчуждени
живуркаме в дълбокия търбух
на градската безименна вселена.
И в грубата безличност на тълпата
смирението се превръща в злоба,
и по-желана става самотата,
и ражда анонимната утроба
на неуютни жилищни комплекси,
(студено-безразлични сиви сгради),
бездушната убийствена рефлексия
на тъпото и апатично стадо...
За стадната рефлексия
© Copyright: Ангел Веселинов, 2009
Свидетельство о публикации №109061004914
Свидетельство о публикации №109061004914
Рецензии
